Малко неща са по-тъжни от вида на застаряваща кокетка. Представете си следното: няколко млади работници са се събрали за поправянето на водопроводна тръба. От съседна кооперация излиза поувехнала дама в неопределима възраст, върху чието пергаментово лице по-наблюдателният би отгатнал чертите на отминала хубост. Загърнала се е с износено палто, което придържа с ръка в жест на артистичен финес. Обувките са на високи поолющени токове – достатъчно дебели, за да осигурят стабилност на скованите от артрит крака. Жената се приближава до групичката, за да разбере нещо повече за повредата. Нищо в изражението й не подсказва недоволство и раздразнение. Напротив – начервените устни се усмихват, а главата е леко наклонена встрани – неволен, но недвусмислен знак на провокативна съблазън. Първоначално работниците, привикнали към семплата махленска проза, са доволни от неочакваната цивилизованост, но много скоро забелязвам, че започват да се споглеждат ухилени.  Щастлива, че е център на внимание, жената сграбчва редкия шанс и удължава ненужно разговора, повдигайки изразително изрисувани вежди: разцъфнала, тя е в живителната среда на мъже - простовати, в мръсни гащеризони, грубовати и сдържано насмешливи, но – Мъже. Когато накрая се отправя към дома си, походката й е забавено грациозна и преливаща от женственост. Представям си как се е привела уморено в момента, в който изчезва от погледа и бавно е заизкачвала стълбите опряна на перилата. Не чух последвалите реплики на работниците, но краткото оживление помежду им красноречиво свидетелстваше за цинична подигравателност.

Стана ми студено. Не защото предусетих самотата на вехтия апартамент, пропит със специфичния за тази възраст задушлив мирис на нафталин и камфор. Потресе ме гротеската в малкото й щастие. Опиянена от мъжкото присъствие тя изрови изпод есенната шума загнилите остатъци кокетство и закичи с тях сбръчканата си главица. Като крехко, но упорито войниче това трогателно създание показа, че е обявило война до смърт на два коварни противника – унизителната мизерия и времето. Някогашната й младост е изтекла във монотонното завихряне на комунистическото безвремие, когато слугините-господарки оформяха маникюра си в Париж. Несъмнено в най-сочните си години е била желана. Може би някъде, в скучното си и безсмислено чиновническо ежедневие – запазена марка на зрелия социализъм - е спасявала артистизма си, като се е възползвала от сладката дарба да бъде прелъстителна без особени усилия. Приличаше ми на жените, които някои с френска галантност и пикантно двусмислие биха нарекли „жена с минало”.  Но нещо в характерната рутинност на тукашния живот упорито ме възпира да използвам това изразително определение. Но с минало или без – това беше не посивяло същество с неопределен пол, а Жена. Само за да прекоси улицата тя беше сложила грим върху лицето си. Беше излязла навън като човек с достойнство; беше намерила слушатели не за да оплаква с жалостив хленч скотския си недоимък, а... за да пофлиртува. И по законите на общоприетата логика, пращящите от младост работници я бяха счели за една откачена и комична бабичка.

Ако някой е гледал „Зорба Гъркът” няма как да е забравил живописната Буболина. В своя залез тя беше безнадеждно влюбена в Зорба, и за да го впечатли се кипреше като младо момиче с евтините си дрънкулки. Той пък – натуралистичен джентълмен – театрално инсценира сватбата им и така осмисли последните й дни. Краят на вечната кокетка обаче, беше ужасяващо драматичен. Около леглото й се бяха скупчили старици, които като хищни черни гарвани стръвно изчакваха последния дъх на умиращата, за да разграбят скромните й вещи. От време на време Зорба се опитваше да разпъди гъркините и да я предпази от тая зловеща предсмъртна гледка.

А „нашата” Буболина за съжаление ще бъде подведена от твърдоглавата си женственост. Днес тя предизвиква смях, утре ще буди отвращение. Хубавото е, че най-вероятно няма да ги осъзнава. Само дето преди края няма да има Зорба, а само гарвани.

Мхм...А тук в Испания да видиш жена на по 50-60 години да се разхожда гримирана, облечена, кокетничеща...е съвсем нормална гледка и никой не им се подиграва, дори им се радва...в нашето мислене е проблема, в нашетоо...а не в това на жената...която дори на тезио години иска, и с право, да поживее и да усети тръпки, които за повечето са одавна минали...не защото не могат да ги събудят, а защото не знаят как.

Готино е повествованието. Малко ми напомня на онази реклама, човекът си купува нова лампа и оставя старата до контейнера....на дъжда... И ние ревем, та ревем за лампата, а то просто една лампа. В смисъл, че й предаваме наши си чувства и мисли, както и ти правиш сега :-)

Накратко - спокойно :-) Бабата е комплексен образ :Р

Много ми хареса текста ти. Докосна ме истински и аз Я видях, и чух, и съпрежвях наблюдението. Беше интересно. Имах чувството, че с теб си поговорихме за нея, докато го четях. Истинска магия и хубав женски текст, от каквито има страшен дефицит на тази планета! Поздравления и да пишеш още такива неща:)

защо се бъркаш в живота на жената? От твоята чужда гледна точка нещата стоят много по-различно, отколкото тя си ги представя. Ако се чувства добре така и не вреди на никого, не виждам защо трябва така сеирджийски и с морално размахване на пръст да отсъждаме.

и затова ще се изразя по-меко. Не знам защо си мислиш, че никога няма да стигнеш годините и или че за теб времето ще спре. Това че жената "флирува" и на тези години показва само, че се чувства жива. Едва ли е очаквала бачкаторите да и пеят серенади.

Съгласна съм с voinyt, че това може да направи впечатление само в България, ако беше в Италия примерно галантните италианци щяха да и подвикват по улицата "Белла синьора", защото има дух и се държи като дама независимо от възрастта.

усетих страх че това се случва с нас хората

Границата между великото и смешното е тънка.

1. voinyt - дали освен балканското ни своеобразие, у българите пък няма някакъв мистичен страх, че ако се докоснат до чуждата старост тя няма да ги зарази подобно проказа!?
2. гост #2 - може би все пак си прав - то е просто лампа:), само че - шедьовър!
3. errorreport - благодаря. и аз съм доволна, че поговорихме задочно. Поводът наистина си заслужаваше.:)))
4. гост #3 - думите ти са на чувствителен човек, но не съм отсъждала. нещо повече - съпреживях.
5. cindy - сега разбирам, че не съм била достатъчно ясна, а ми се искаше ... Но все пак категорично я нарекох - Жена.
6. знаеш ли, viketoriq, и мен ме е страх. Дали страхът ни е породен от едни и същи мисли?
7. непознат - ако направиш блог, дай знак - ще те чета.

Няма да правя блог. На тръгване ще ти направя една услуга, ще те информирам: С изключение на това, остналите неща са ти силно неоргинални, но твърде напънати да показват чувства и отношение. Deja vu са за мене.

Коментаторите ти пеят приспивни песни. май се е явила нова мания - аз ти хваля блога, а ти - моя.

А, и за Висоцки ми бе интересно - не бях чел обяснение от човек, дето не го разбира и респективно не разбира какво му харесваме. Обикновено просто си мълчат и търсят друга компания.

За пореден път доказателство,колко рзлични са мъжете и жените.Трябва да уважим мъжа,че прирдата го е"наказала" или "одарила" с невъздържана сексуалност,която стига до грубост и насилие,за да се задоволят.Могат и на опшка да се наредят
Когато един мъж си мисли,че и жената наляво,надясно и всеки път ходи по земята само с мисулта кого да"свали" греши тотално.Напънали сте се по вечко и сте сгрешили.Да ме проститеЗорба е едно,случаина група младейи А
може д не е случайна.
Жената е деликатна.Още по вече с възрастта
Вие не сте чули какво говори.Как да бъдете наблизо,като се отвращавате от тези там според Вас "простовати, в мръсни гащеризони, грубовати и сдържано насмешливи, но – Мъже. " А може би
тя е намерила там свой син или внук и затова си е тръгнала "Когато накрая се отправя към дома си, походката й е забавено грациозна и преливаща от женственост. Та като я поогледахте...ви допада и
не описвате какво още си представяте,но червилото...пречи,цапа,оставя следи..."
Представям си как се е привела уморено в момента, в който изчезва от погледа и бавно е заизкачвала стълбите опряна на перилата. Не чух последвалите реплики на работниците, но краткото оживление помежду им красноречиво свидетелстваше за цинична подигравателност."
Иска ми се да ви повярвам на фантазиите но не съм така жестока,смея се от сърце.Продължете,щом Ви харесва и тааааака задоволяате егото си с неприязън към по старите жени,Но то си има и много по по стари мъже
Жалко,че сте на възраст и акълът ви,като на пубер.Те не понасят момичета,а вие начервени застаряващи дами.Има ли пределна възраст над която червилото е табу.Голям сте мераклия!Да сте жив и здрав.Чакам следващата случка.Дето сте я настигнали и...утешили тая женствена кокетка.

1. Един от майсторите на перото си ТИ! Хубаво е, че те има сред блогарите! Перфектен майстор-разказвач си!
2. Кой разбрал-разбрал! Постингът е силен!
3. Има различни случаи- от този става и добър клип!
Аз обаче познавам жена на 57 години, която по виталност изглежда 30 годишна, а на външев вид поне с 12-15 години по-млада. И е елегантна, остроумна, дейна, с приятни бръчици около устатта и очите /не дразнят никого/ и...в нея влюбен достоен мъж с 10 години по-млад. Такъв синхрон! Всички им завиждаме. Успешни във всяко отношение!И като става въпрос за възраст, тя винаги казва "ами вече съм към 60-годишна", и това го повтаря от няколко години, когато е била очевидно на 51! Няма поза!
Госпожа Клинтън е минала 60 години и ще се кандидатира за президент! \прочетете мнението й за възрастта и жените!

И е удоволствие да Ви чета...

все едно че я познавам тази жена - много точно описано.

Ако нещо Ви засегнах.Подчертавам,Хареса ми Смях се,Сега отново и това е хубвото на напето общуяане
Не съм двокт на никого,но и всяка жена заслужава
подкреп.Пишете.Взех ви в Моят Blog Bg

Знаеш ли, когато го погледнах да първи път, беше съвсем повърхностно и за малко да го отмина, подобно на повечето текстове в блоговете. Но после /слава Богу!/ го прочетох както подобава. Благодаря ти за красивото преживяване. И аз познавам една такава жена, вече наближаваща осемдесетте, която никога не се предава. Целият й живот е преминал в непрестанна борба с несгодите, предизвикани главно от завистниците. Но дори сега, когато очите й почти не виждат, а пръстите на ръцете са сгърчени от артрит, тя ни посреща, облечена елегентно, с червило и лак. Защото е научила, че една жена /или един човек, ако предпочиташ/ трябва да уважава себе си и другите. За мен тя винаги ще остане истинска дама. Такъв е и съпругът й. Но, за съжаление, това са образи от една позабравена и, уви, отминала епоха.
А мога да ти разкажа някой път и за друга възрастна дама, с която имах щастието да се запозная, този път в чужбина. За нея беше недопустимо да ни посрещне, без да е облечена в елегантен тайор "Шанел" и по този начин ни задължаваше и ние, щем-не щем, да се придържаме към някакво приличие.
Поздрави и приятен ден!

колко много суета! има и много такива мъже, с подобен тип светоусещане; не знам, сигурно съм се повредил с времето, но вече гледам предимно с насмешка на тях;