Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01.2008 17:05 - За един конформист
Автор: dagma Категория: Други   
Прочетен: 6434 Коментари: 16 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

           Видях наскоро една мемоарна книга, чиито автор е мой преподавател от студентските ми години. Беше впечатляваща личност! Или поне такъв го отразяваха очите на възхитената му аудитория, която се състоеше предимно от момичета на по 18-19 години. Току-що се бяхме разделили с еднообразното ученичество и бяхме петимни да опитаме всичко различно от безцветната скука на даскалския манталитет. Бяхме като младоженци в обредна зала, които прилежно са изтърпяли задължителната монотонна приповдигнатост в речитатива на дежурната чиновничка, но са готови с наелектризирани сетива да усетят тържеството на истинското и непознато тайнство, случващо се под звуците на храмовия хор.

            И в тая благодатна и сгъстена от очакване атмосфера се яви той. Светло двуредно сако, изправена стойка, умерено изискани жестове, тих и притегателен глас, интелигентно чувство за хумор и цял вулкан от ерудиция, поднесена с обиграна ненатрапчивост. Да можех сега да се насладя на забавната гледка, която представлявахме.  Невярващи на късмета си, бяхме втренчили погледи в характерния профил и изразителните ръце, докато попивахме безмълвно всяка дума на полуусмихнатия чародеец! Още от следващата лекция, преди да влязат в аудиторията, по-оперените сред нас се стараеха да придадат странно котешко излъчване на все още по детски закръглените си лица. В продължение на две години този човек приковаваше безпогрешно вниманието на всички ни. Както лупата концентрира лъчите светлина, така според нашите представи, той съсредоточаваше това, за което дотогава само бяхме чували – академизъм, интелект и богата информираност. С удивителна лекота нашият лектор преминаваше от интерпретация на епоса за Зигфрид и Кримхилда към увлекателен разказ за първите си впечатления от играта на Мария Казарес в „Пармският манастир”. Имаше слаба нотка гъгнивост в тембъра му, но я приемахме като завладяваща част от финеса и сладкодумството. Дори прословутият глас на Шон Конъри не би могъл да представи по-артистично историята за Данте и Беатриче. Човекът владееше шест или седем езика, някои от които сравнително редки. Беше чест гост на конференции и лектор в университети зад граница. По време на изпит се държеше изключително великодушно с онази спокойна благосклонност, която е характерна за хората уверени в собственото си влияние над останалите. Допускам, че част от интелектуалното му очарование се дължеше не само на умело поднесената информация, но и на младостта и неопитността на слушателите му. Не пренебрегвам и това, че суетно поблазнен от въздействието, което оказваше, той успяваше небрежно да вметне по някой личен факт от успехите си на академичното поприще.

            Така е останал в спомените ми. Купих си книгата и стръвно се хвърлих отгоре й. Разочарованието беше неизбежно. Почувствах нещо като обида от неочакваната откровеност в мемоарите. Не беше необходимо дори да вниквам между редовете, за да открия, че след като вратата на аудиторията е хлопвала зад гърба му, този чудесен критик, преводач, брилянтен лектор, рецензент и полиглот се е впускал в прозата на нечистоплътност, интриги и кариеристични домогвания в Съюза на бълг. писатели и разните партийни литературни издания. Как става така, че личност с енциклопедични познания и невероятна любознателност е станала доброволно част от един свят на долнопробно раболепие, откровено бездарие на куп придворни „интелектуалци”, груб ламтеж за постове, звания и командировки, и желани срещи с циничния Живков.  Нищо нелогично и извън нормата, разбира се. Но докато четях трябваше с усилие да напасвам спомена за онова съвършено тълкуване на символиката в рицарските романи, на което бях свидетел, с последвалото тънко угодничество пред някой бивш партизанин издигнат след „победата” в ранг драматург. Великолепният ни университетски преподавател е жонглирал ловко между дразги и интереси, в които се намесват имената на „светила” като Джагаров, Богомил Райнов, Левчев или Орлин Василев.

            „Признавам, че бях възприел критиката като партийно и общонародно дело, което от своя страна е съставна част от порива на цялото общество към социализъм.” Не може да бъде! Това наистина ли е човекът, прочел почти всички западни класици в оригинал?... „Престоят ми във Франция бе напълно достатъчен, за да се разочаровам от французите и тяхната прехвалена демокрация” – френското разочарование датира от около 1980-а година, когато в България Г. Джагаров е председател на СБП, а цензурата върху българската литература е била жестока и безкомпромисна. А ако той свидетелства за себе си искрено и откровено? С какво тогава са обогатили духа на професора тоновете изчетена литература? И още нещо: щяхме ли да се поддадем масово на магията на изтънченото му ерудитско очарование, ако тогава бяхме прочели следното: „Не съм тип борец. И аз като хитреца Рабле бих повторил, че ще отстоявам истината, но само не на кладата.” Разочарованието,  разбира се, не е заради страха му от кладата, а заради съмнението, което той оставя, че въобще би разпознал истината. Не бих се замислила и за минута за всичко това, ако ставаше въпрос за фалшивите дежурни „интелектуалци” като Нешка Робева, Вежди Рашидов или Недялко Йорданов. Но аз пазя спомен за високообразован мъж с дарба да говори магнетично и достъпно. Все пак не правя никакви изводи. Усещам, че за себе си не мога да бъда категорична в преценката си. Дори и заради това, че конформизмът понякога може да тежи неимоверно. Или пък заради думите на Елиас Канети, които са цитирани в края на книгата: „Човек не бива да допуска някои неща, но единственото, което никога не бива, е да бъде победител. Да побеждаваш, означава да оцеляваш. Как да се направи така, че да продължаваш да живееш и все пак да не бъдеш победител?”




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. roksolana - ....
22.01.2008 17:16
В преподавателската работа има доста място за актьорския талант :)
Човекът създава образ, често действително използвайки младостта и наивността на аудиторията.
Но това е образ, а не самия човек.
Не искам да обиждам човека,но според цитираното от теб бих го отнесла към "фалшивите интелектуалци"...Нефалшивите всъщност са единици...
цитирай
2. dagma - roksolana
22.01.2008 17:29
Май си права. А ми се иска да не е така.
цитирай
3. divini - много е гадно
22.01.2008 17:30
да откриеш, че човекът, на който се възхищаваш и който те е вдъхновявал не е това, което си си мислил .. разочарованието е много голямо...

Поздрави
цитирай
4. dagma - divini
22.01.2008 17:39
Бая години минаха оттогава :'( , но пак ми стана неприятно. Противоречиви отзиви има за него, но винаги се е радвал на възхищението на студентите си.
цитирай
5. zari - Тази "слаба нотка на гъгнивост", която сте доловила..
22.01.2008 17:45
говори много за този мъж....всички екс-стожери на културния и политическия фронт, които по един или друг повод са оставяли у мен трайна неприязън...са говорели като че ли ги мъчи хрема, хроничен синузит, едно такова...завалено носово-гъгниво...
А Вие знаете:
"Гласът на интелекта е тих" - в хармония с "As it is in heaven".
Поздравления!
цитирай
6. dagma - Ех, Зари,
22.01.2008 17:53
а точно този своеобразен тембър ми се натрапваше докато си четях :)
Поздрави и на теб (До Виждане)
цитирай
7. gantree - @ dagma
22.01.2008 20:02
Пишеш много добре. Увлекателно. Пиша ти това, защото трябва да ти се каже най-накрая и да го знаеш.

По конкретната тема на размишленията ти мислите ми са накъсани и без връзка помежду си. Останала си очарована и възхитена от едно, а си се разочаровала от нещо съвсем друго. Нещо, за което не си предполагала тогава, преди "толкова време". Не си го предполагала най-вероятно защото това нещо все още не е било сред основните ти ценностни характеристики по-късно, тоест към днешна дата. Не е било сред важните, основните ти критерии за оценка. Днес го гледаш с други очи, а човекът просто си е същият. Тогава сигурно не си виждала това, което виждаш днес. В крайна сметка хубавото е, че се е получило движение в положителна посока, оттогава досега. Днес виждаш нещата около себе си много по-ясно. И това би следвало да те радва. Съвсем наскоро, в средата на декември, ходих на очен лекар за пръв път в живота си. Нямам нужда от очила, за да чета или да си върша работата, но иначе виждам неясно в далечина. По-точно виждах, защото сега вече виждам много добре. Направих това леко отклонение само заради малката закачка на лекарката ми накрая: - Е, сега ще виждате света около себе си много по-ясно отпреди". Принципно погледнато, тя беше права, от своята гледна точка. Аз обаче не мисля, че това, с яснотата, е толкова лесно.

И още нещо - не знам защо имам чувството, че женската суетност е много по-лесно различима от мъжката. Тоест, че момичетата са като че ли напълно неспособни да видят мъжката суета. Сякаш всички сме свикнали да приемаме суетата като присъща само на дамите. Като чета за този човек, и виждам много суета, за която ти само бегло си загатнала.

Поздрави.
цитирай
8. dagma - gantree!!!
22.01.2008 20:52
Още преди 5-6 години гледах интервю с въпросния професор по телевизията. Върнах се назад във времето и да ти призная засрамих се от себе си :) Наистина ценностите ми са други. Ставало е лека-полека, без сътресения, но съм от хората, които си дават сметка за промяната.
В интерес на истината, все още трудно разпознавам суетата у мъжа. У някои тя наистина е отблъскваща и ясно различима, но в други случаи нещата се получават достатъчно елегантно.
И накрая - благодаря ти!
цитирай
9. maymi - Поздрави за поста!
23.01.2008 11:29
Такава ми е работата, че повечето от тези обаятелни, интересни обекти на детското ми възхищение, в последствие съм ги срещала на живо, в по-неформални обстановки, извън аудитория и извън кадър.... Досещаш се, че стотици пъти съм се разочаровала, рухвали са от пиадестали... После си оформих една такава убеденост (вероятно и спасителна за мен самата), че всъщност, хората са си хора - с възвишеното и земното, имащи знаенето и усета едновременно със суетата и тщеславието... Спрях да им се сърдя. Просто човешко.. Най-малкото заради това, че с изиграната си страна, обърната към светлината, са ме формирали като човек..
цитирай
10. dagma - maymi
23.01.2008 13:33
Предполагам, че имаш интересна работа!
Всеки със слабостите си, разбира се. Но ако нещо ми се струва по-съществено и точно там човекът оцвети в грозен цвят лакмусовата хартийка, интересът и уважението ми се отдръпват като пипнат с пръст охлюв.
Харесва ми това, което пишеш за "страната, обърната към светлината"...
цитирай
11. eien - В живота ми съм срещала посредствени мъже с изключителна осанка,
23.01.2008 17:52
заучени приятни жестове, самовлюбени в своята неотразимост....и как... не зная, но точно за тях, напевният глас зад микрофона обявява: " И награадатаа...отииива....в.."
цитирай
12. dagma - eien
23.01.2008 18:46
Тогава наградата отива..., на теб ти става безинтересно, обръщаш гръб и толкова. Лесно е. Но ако посредственост липсва? При това липсва оглушително? Пък и тук суетата не е най-страшното. По-лошо е, че го няма мъжкарството да си позволиш да бъдеш никой (без публикации, без обожаващи те очи, без постове) щом алтернативата е толкова лигаво-хлъзгава. (И все пак - лигаво-хлъзгава, ама без посредственост). Сложни работи :)
Поздрави
цитирай
13. svoboda64 - :)) dagma,
05.02.2008 02:25
Чета Ви и се опитвам да "отгатна" в коя литературна специалност сте били, в кой университет, в кои години:))

Аз лично следвах през 80-те. Влязох в СУ с "големите илюзии" и те бяха развенчани още на първата ми студентска година, но успях да ги артикулирам на преподавателите си едва във втората:)) Не знам дали за другите 85-та е знакова, за мен е:)) (Поне що се отнася до това, че родих първия си син:)) Може да я свържете и с друго, да речем с "перестройката":))

Така ми се е случило, че преподаватели са ми били "знакови" личности в обществения живот. Никой от тях не съм приемала безрезервно. Най-фрапатният случай беше с Александър Йорданов. Моите колеги бяха запленени от него. След първото семинарно занятие (рано сутринта в събота, ако не се лъжа), аз "отказах" да ходя да го слушам:)) Впоследствие Невена Гюрова (небезизвестната журналистка и моя състудентка) каза: "Ти беше единствената, която не го "приемаше":)) Така е. Вероятно имам "вграден компас" за това какво е етическо "присъствие". Не смея да дълбая другаде:)) Вероятно загубих от лекциите на Ал. Йорданов, който (беше) добър върху, да речем поезията на Гео Милев. Но и до сега няма да забравя как, трепетна и следваща съвета на същата Вени Г, подходих към Ал. Йорданов пред Раковски 134. Първата му реплика, след като чу, че съм бивша негова студентка, беше: "Вие работа ли търсите?" Не, не търсех работа:)) ИСках да извам стихосбирка:)) Колко аполитично, нали? Колко далеч от "партизанските" борби на този свят:))

И това е само "бегъл епизод" с цялата онази "кохорта", която ми беше преподаватели в СУ:)) А имам още толкова "нелициприятни" спомени:))

Суетата? Е, тя е още от първи курс:)) В "час" по "Увод в славянската филология". Аз съм групов отговорник и пред цялата събрала се аудитория трябва да заверявам книжките на групата. Не щеш ли, точно моята книжка се оказва "грешната":)) Пропуснато е да се отбележи преподавателската титла "доц" пред имената на въпросните двамина преподаватели. Не е било за да омаловажа техния преподавателски или научен принос. Но това, което трябваше да "изтърпя" на всеослушние, беше:
- Утре ще се омъжите в Аржентина (бях знойна красавица в първи курс:)), как ще легитимирате преподавателите си и това, което сте завършили?! (тежненията бяха на Иванчо "Баничката", изцепени пред пълна аудитория 65 в СУ:))

Съжалявам за "спомените":)) А те са само емблематични. И свързани с "мъже". "Жените" ми нанесоха не по-малко лични поражения, докато бях "вътре":)) Но за това - друг път:))

Поздрави за поста!
цитирай
14. dagma - до svoboda
05.02.2008 14:38
Благодаря, че споделихте някои и от вашите студентски разочарования. Сега си мисля, че излъганите надежди са били в реда на нещата. Университетските преподаватели са били полагани върху Прокрустовото ложе на зрелия социализъм, и ние сме ги виждали и слушали такива каквито са били след проверката - някои поодрязани, други поразпънати.
Що се отнася до конкретния случай, писах за професор по антична и западно-европейска литература от Софийския Университет. Личност харесвана и до голяма степен респектираща студентите си от първите години след промените. Той все още преподава там и продължава да е авторитет за повечето си студенти. Не казвам: незаслужен авторитет. Макар че аз лично не приемам понятието "интелект" в някакъв елитарен изчистен вид. Мисля, че той трябва да предполага и нравственост, за да се нарече такъв.
Поздрави
цитирай
15. vselenche - И все пак...
07.02.2008 15:09
Казвате, че мемоарната книга на Вашия някогашен преподавател завършва с думите на Елиас Канети: „Човек не бива да допуска някои неща, но единственото, което никога не бива, е да бъде победител. Да побеждаваш, означава да оцеляваш. ...". А също казвате и: "А ако той свидетелства за себе си искрено и откровено?... Усещам, че не мога да бъда категорична в преценката си. Дори и заради това, че конформизмът понякога може да тежи неимоверно."
Според мен на по-зряла възраст всеки човек има предпоставките по-добре да разпознава и суетата, и тщеславието, разбира се, ако самият човек не е спрял да се развива. Затова не се огорчавайте! Някога, когато сте били студентка е имало какво да научите и сте научили от този преподавател, това ясно личи и от постинга Ви, написан днес. А че днес Вие и някогашният Ви преподавател по различен начин осмисляте думите на Елиас Канети, е според мен нещо нормално и естествено, защото като личности сте се формирали в различно време. И слава Богу, че е така! Дошло е другото поколение, Вашето поколение, и то днес вече е в активна житейска възраст!
Една моя позната, много добра театрална актриса(за жалост, слезе от "сцената"), отговаряше в онова време, в което явно вие сте били студентка, на стандартния въпрос "Как си?" с думите "Мърдам!". Под "мърдам" тя разбираше - жива съм. По онова време театралните среди, а и не само те, дословно се раздираха от това "кой кое е", може ли конформистът да е ,например, добър актьор на сцената и прочие въпросчета. И всеки тогава направи своя личен избор, моята позната "слезе" от сцената. Беше жалко, но тя инак не можеше, все пак не продаваше чушки и домати на пазара, а споделяше там, на сцената, късче духовност със зрителя. А днес историята е вече друга! Поотрасло е Вашето поколение, Dagma, и вече Вие сте тези, които назовавате с конкретни имена псевдоинтелектуалците. Но и "чалга културата", за жалост, ни залива отвсякъде. А тя не е паднала от небето!
Затова ми се струва, че никак не е лошо да има повече мемоарни книги, като тази, за която Вие разказвате. Това са късчета история, вкл. късчета духовност. Така ще може Вашето поколение, а и поколенията преди Вас, по-добре да се ориентираме и правилно да разчетем защо ни сполетя "чалга културата"! Разбира се, при условие, че стават повече хората, размишляващи върху подобни проблеми.
Поздрави!
цитирай
16. dagma - до vselenche
07.02.2008 17:11
Благодаря ви за мнението.
Това, което е направила вашата позната актрисата, е доста необичайно за общия манталитет. Аз също считам, че понякога човек трябва сам да усети че няма друг избор освен да се "оттегли", "да слезе от сцената", колкото и тежко и мъчително да е решението. Такова поведение изисква по-култивирана чувствителност и рядка одухотвореност. За съжаление у нас се среща точно обратното: пълно безсрамие и дебелокожо упорство да си запазиш удобствата, еснафските благинки, известността, авантата.
Поздрави и от мен!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dagma
Категория: Лични дневници
Прочетен: 182014
Постинги: 23
Коментари: 347
Гласове: 2239
Архив