Освен че са вулгарни, безсрамни, лукави, лишени от съвест, въображение, скучни и раболепни и много, ама много отмъстителни, комунистите са преди всичко нещо друго. А именно – нищожни и жалки. И имаше един певец, който ги вбесяваше със спокойното си и бохемско отношение към долнопробната им власт. Човек от друга кръвна група, високо интелигентен мечтател, който с поведението, с песните, с излъчването, с широкоскроената си същност изразяваше непрекъснато вроденото си презрение към тях.

Ако беше жив, на 9 април Георги Минчев щеше да навърши 65 години. Буйната коса, китарата, приятният му кадифен глас и рефрена „Бира, секс и рокендрол” съвсем не са единственото, което го отличаваше рязко от т.нар. „звезди на естрадата” от ония времена. Зад маниерите му, начина на изразяване,  думите, които споделяше в редките си и немногословни интервюта, се четеше рядко срещан финес, култура, симпатична непрактичност, колегиалност и свобода на мислите и духа. Изобщо не е необходимо да си почитател на рока и на бирата, за да харесаш безрезервно и да слушаш с удоволствие Георги Минчев. Той беше от малкото мъже, за които независимо от възрастта им, не можеш да мислиш по друг начин освен като за „момчета”.  Гледала съм го на последния му концерт в НДК, дни преди деветата му мозъчна операция – беше всеотдаен, с приятно непретенциозно поведение и неподражаемо камерно присъствие въпреки огромната претъпкана зала. Няколко пъти съм го засичала на кръстовището до Семинарията – караше една малка скромна кола, май беше полски фиат. А и какво друго да кара – навремето е бил изключен от комсомола (фалшивата, слугинска и никому ненужна организация), заради това че е казвал в компания „Америка е всичко”. Той нямаше незабравими срещи с „благодарната съветска публика”, не величаеше Куба на Кастро и не чакаше приятели да му изходатайстват  едно „апартаментче”. Не стана партиен член, син депутат, или културен аташе, за да се „разочарова” по-късно от политическия си избор. Създаваше впечатление за безгрижен бонвиван, без усет към материалното. Пееше песните, които сам съчиняваше – и провокативни и баладично нежни - и мечтаеше за свобода. Ако се възползвам от един моден напоследък израз, за мен Георги Минчев беше най-човешкото и привлекателно лице на антикомунизма.

Много ми се щеше точно на това място да сложа и аз един клип, но понеже съм много на „вие” с процедурата, ето едно куплетче от песента „Равносметка”:

 

„В тези трийсет години съм видял добро и лошо,

но за приятелите стари си останах просто „Гошо”.

Бях до болка унижаван, бях оплюван, бях забравян,

бях  безумно обожаван, бях осъждан, оправдаван,

и отхвърлян, и сам, и беден...

Но никога не и наведен!”

 

 

Никога не съм пила бира. Но винаги съм харесвала целувка с дъх на току що изпита бира. Това са и песните на Георги Минчев – целувка с дъх на свобода в света на вулгарното безсрамие!

Имаше възможност да остане на запад но не го направи, върна се в България. Ето една негова песен, точно "Бира секс и рокендрол" http://www.vbox7.com/play:c0facdad

И аз съм чувала за това - дали беше Франция, или Белгия - не помня. Благодаря ти за линка!

Голям човек, голям глас...Бог прибира най-добрите при себе си. Написах го съвсем скоро по повод Пепи Славов. Вечна Им памет!!!

http://www.youtube.com/watch?v=HAa9XljGDas

Хубаво написано послание за хубав човек!

"Това са и песните на Георги Минчев – целувка с дъх на свобода в света на вулгарното безсрамие!"
Такива са и за мен - глътка чист въздух...
Георги Минчев беше Човек и изживя живота си изправен. Спомням си за него и песните му с благодарност.
Поздрави за хубавия текст!

Виртуоз сте в изказа си! Предполагам сте журналистка по професия. При това - прекрасна!

заслужава хубавите думи на всички ни. Но за съжаление, истината е че песните му загубиха битката с пошлостта. Вече не ги пускат, не се слушат... Скоро ще го споменават само най-близките му приятели. Всички ние губим битка след битка...

@eien - много сладко предположение :) Благодаря ти, но нямам нищо общо с журналистиката. За добро или лошо от доста време единственото ми занимание са трите ми деца.
Поздрави!

znachi bitkata ne e zagubena

за гочната оценка на уникалните песни на незабравимия Гошо Минчев! За мен той беше и ще си остане завинаги гордия певеца на мечтите и нежността.

Дагма, приятните ти спомени за Гошо са съпроводени с неприятни думи за неприятното време, в което той е бил 'звезда'. Един път е било казано: който е невинен, пръв да хвърли камък.
по здраве
Silence

Радвам се, че все още има хора, които слушат Георги Минчев.

Не, няма случайни неща... в момента, в който отворям статията Ви, без да имам ни най-малка представа за какво се отнася тя (открих Ви посредством блогрол-а), слушам "Сребърни ята", а насреща ми от телевизионния екран се сменят лицата от парламентарната трибуна, дебатирайки промените в кабинета. И си мисля що за "обич и живот ще донесат" позлатените "безсребърници", пардон, безсрамници.

26/27 април 2008 г.

Во истина Воскресе!
Много щастие и здраве ти желая!

Много се зарадвах като прочетох тази статия! Браво, че има още такива хора! Дано някой ден нда се преборим с цялата тая гадост, която ни залива в момента, според ме тя е по-лоша и от комунизма. По ония времена пое е нямало "Азисчовци" или ако ги е имало ги е било срам да си покажат носа.
Истината е, че хората със свободен дух са гонени и мразени от властта през всички епохи и времена.

Жоро Минчев беше симпатично момче и толкова. Няма нужда от прехвалване...

...дано там-горе е намерил покой,защото ние тук има още дълго да го чакаме.Подлеците и долнопробни търгаши са всевластни и още по-нагли и алчни от бщите и дедите си.