Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.09.2007 20:03 - Неалтруистично
Автор: dagma Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1597 Коментари: 3 Гласове:
0



Сякаш не стига останалия неуют, който предлага съвременния начин на живот, ами взеха и създадоха МОЛовете. Това нововъведение определено не ми харесва! МОЛът успешно се превърна в универсален олтар на едно съвременно идолопоклонство. Новият идол се нарича консуматорство, и е по-коварен и по-кръвожаден от бога и на най-презряното езическо капище. В България това божество е на особена почит. Доказва го масовият и нескрит стремеж към мързелива охранена задоволеност. Ето защо подозирам нещо кощунствено в изобилното разнообразие, което се предлага в богато осветеното туловище на МОЛа. То безмилостно напомня за всеобща профанация, за сляпа и екзалтирана ненаситност за притежание.  МОЛът е поредното изобретение на цивилизацията, която трескаво се стреми да задоволи и недоизречения каприз на платежоспособните консуматори. Каприз на тялото, естествено. Това е днес ултрамодата - тялото е господарят на дома, духът дреме в задната стаичка и разнася шапките.

Не оспорвам възможните удобства, които мегамагазините предоставят на привлечените през почивните дни тълпи. Но ги възприемам като като знаков отказ от духовност, като един от безсрамните символи на консуматорския „ледников период”. Ето, автоматичните врати гостоприемно се разтварят. От пренаселения паркинг отвън нахлува неприятната миризма на изгорели газове. Млади, добре облечени хора забързано крачат към банкоматите. Застават пред тях леко разкрачени, и дори само гърбовете им издават самочувствие и горда демонстрация на просперитет. Отворените портфейли разголват тънките ивици на грижливо подпъхнати кредитни карти. Пред една от витрините хубава, добре поддържана млада жена води разговор по телефона си, като изговаря „купих” с глезено натъртване на диалектно ударение. В закритите кафенета се водят приглушени разговори, чиято тривиалност е забулена в тънък цигарен дим.  Темата невидимо се върти около парите – начини на печелене, варианти за похарчване. Новата „молова” култура изисква задължително и политическа компетентност. Коментарии от типа „политиката е мръсна работа” се подхвърлят с показната отегченост на хора преяли с информация. В луксозните филмови салони се въртят последните световни продукции, които съвсем си заслужават съпровождащото ги хрупане на пуканки. Книжарниците отреждат видно място на нашумели бестселъри. И как иначе? Това е прекрасна възможност да обогатиш познанията си – новозаветните, например (за справка – един от капацитетите в областта Дан Браун). Не е ли чудесно? - просто няма нужда от безполезно изтощение. Отпускаш се мързеливо в застоялите води на това полуневежество-полуинтелигентност, оставяш се да те заливат талази лесен за смилане кич.

На пръв поглед, нищо ново под слънцето. Някакво си актуализиране на вечния стремеж към състояние на щастие. Както се пее във фриволната  студентска песничка, претенциозно наречена марш - „нека да се веселим докато сме млади! След веселата младост и досадната старост ще ни има пръстта.” Само дето лекомисленото студентско безгрижие от 18 век е престанало да бъде симпатично, а е заменено от егоистичен прагматизъм и неутолим апетит за благините на материалния свят.

 

Мисля, че в Мюнхен е изложена картината на един немски художник – Карл Шпицвег. Името й е „Бедният поет”, а сюжетът е съвсем простичък. В мизерната обстановка на малка стаичка болен старец се е отпуснал в леглото си. Над него е закачен разтворен чадър, за да го предпази от прокапалия покрив. На забит в стената пирон виси овехтяло палто. В печката горят листове хартия – негови ръкописи пожертвани, за да стоплят стаята. Въпреки очевидната немощ на тялото си, старецът пише нещо, а до себе си е струпал купчина книги. Един обречен самотник със смешна нощна шапчица ненатрапчиво свидетелства за тържеството на духа над материята. Гледаш тънките костеливи ръце и усещаш безпогрешно фина нишка на осезаема тъга, която кой знае защо, никак не те затормозява. 



Тагове:   Неалтруистично,


Гласувай:
0



1. norman - браво, браво
15.09.2007 22:23
много красноречиво описание на егреците - Молове и празноглавието и празнодумството което се шири вътре. Ние с майка ходиме ъв триизмерното кино и най-ужасното е че като излизаш от салона минаваш през ниекаква мазна закусвалня ли е и те удря една миризма на печени меса и блажни сосове...това го намирам за крайно грозно отношение към посетителите на киносалона, а вътре винаги има преживящи пуканки, тия хора не знаят ли, че не е възпитано да се яде така ъв киното. Мене майка ме е учила, че е крайно некултурно да дъвчеш храна в лицата на хората.
цитирай
2. zari - Прекрасно!
19.09.2007 04:26
Номер едно! Интересно е наблюдението Ви за МОЛ-те, но в общи линии обща констатация.. на повечето са ни минавали такива мисли.
Последният абзатц обаче е силен и Вие ставате МЛБ!
МЛБ-моят любим блогер
цитирай
3. анонимен - Заляза на цивилизацията
31.05.2008 22:32
Каквото и да си говорим нашата цивилизация залязва, бавно, постепенно, неумолимо. Статията улавя някои от симптомите на болестта. Просто живеем в един поеврейчен свят - та нали точно за тях най-големият бог са парите, нали те налагат това на целият свят от щаб квартирата си - Америка! Уви, всичко се променя, но не към добро...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dagma
Категория: Лични дневници
Прочетен: 182022
Постинги: 23
Коментари: 347
Гласове: 2239
Архив