Сякаш не стига останалия неуют, който предлага съвременния начин на живот, ами взеха и създадоха МОЛовете. Това нововъведение определено не ми харесва! МОЛът успешно се превърна в универсален олтар на едно съвременно идолопоклонство. Новият идол се нарича консуматорство, и е по-коварен и по-кръвожаден от бога и на най-презряното езическо капище. В България това божество е на особена почит. Доказва го масовият и нескрит стремеж към мързелива охранена задоволеност. Ето защо подозирам нещо кощунствено в изобилното разнообразие, което се предлага в богато осветеното туловище на МОЛа. То безмилостно напомня за всеобща профанация, за сляпа и екзалтирана ненаситност за притежание. МОЛът е поредното изобретение на цивилизацията, която трескаво се стреми да задоволи и недоизречения каприз на платежоспособните консуматори. Каприз на тялото, естествено. Това е днес ултрамодата - тялото е господарят на дома, духът дреме в задната стаичка и разнася шапките.
Не оспорвам възможните удобства, които мегамагазините предоставят на привлечените през почивните дни тълпи. Но ги възприемам като като знаков отказ от духовност, като един от безсрамните символи на консуматорския „ледников период”. Ето, автоматичните врати гостоприемно се разтварят. От пренаселения паркинг отвън нахлува неприятната миризма на изгорели газове. Млади, добре облечени хора забързано крачат към банкоматите. Застават пред тях леко разкрачени, и дори само гърбовете им издават самочувствие и горда демонстрация на просперитет. Отворените портфейли разголват тънките ивици на грижливо подпъхнати кредитни карти. Пред една от витрините хубава, добре поддържана млада жена води разговор по телефона си, като изговаря „купих” с глезено натъртване на диалектно ударение. В закритите кафенета се водят приглушени разговори, чиято тривиалност е забулена в тънък цигарен дим. Темата невидимо се върти около парите – начини на печелене, варианти за похарчване. Новата „молова” култура изисква задължително и политическа компетентност. Коментарии от типа „политиката е мръсна работа” се подхвърлят с показната отегченост на хора преяли с информация. В луксозните филмови салони се въртят последните световни продукции, които съвсем си заслужават съпровождащото ги хрупане на пуканки. Книжарниците отреждат видно място на нашумели бестселъри. И как иначе? Това е прекрасна възможност да обогатиш познанията си – новозаветните, например (за справка – един от капацитетите в областта Дан Браун). Не е ли чудесно? - просто няма нужда от безполезно изтощение. Отпускаш се мързеливо в застоялите води на това полуневежество-полуинтелигентност, оставяш се да те заливат талази лесен за смилане кич.
На пръв поглед, нищо ново под слънцето. Някакво си актуализиране на вечния стремеж към състояние на щастие. Както се пее във фриволната студентска песничка, претенциозно наречена марш - „нека да се веселим докато сме млади! След веселата младост и досадната старост ще ни има пръстта.” Само дето лекомисленото студентско безгрижие от 18 век е престанало да бъде симпатично, а е заменено от егоистичен прагматизъм и неутолим апетит за благините на материалния свят.
Мисля, че в Мюнхен е изложена картината на един немски художник – Карл Шпицвег. Името й е „Бедният поет”, а сюжетът е съвсем простичък. В мизерната обстановка на малка стаичка болен старец се е отпуснал в леглото си. Над него е закачен разтворен чадър, за да го предпази от прокапалия покрив. На забит в стената пирон виси овехтяло палто. В печката горят листове хартия – негови ръкописи пожертвани, за да стоплят стаята. Въпреки очевидната немощ на тялото си, старецът пише нещо, а до себе си е струпал купчина книги. Един обречен самотник със смешна нощна шапчица ненатрапчиво свидетелства за тържеството на духа над материята. Гледаш тънките костеливи ръце и усещаш безпогрешно фина нишка на осезаема тъга, която кой знае защо, никак не те затормозява.
Последният абзатц обаче е силен и Вие ставате МЛБ!
МЛБ-моят любим блогер
31.05.2008 22:32