-          Как е, попе, върви ли?

Спирам се до сергията с пресни салати и извръщам рязко глава назад. Подвикването е крайно необичайно за подобно място и затова се врязва мигновено в слуха ми на фона на характерния пазарен шум. Наблизо е седнал разгърден зарзаватчия, опрял ръце в хълбоците си. Ухилва се към някого широко и дружелюбно, но тонът му е покровителствен сякаш говори на възприемчив чирак. „Попа” е всъщност около 40-годишен монах, слаб и жилав, в поизбеляло расо и с приведени рамене, който отвръща на закачката с кротка усмивка и поклаща утвърдително глава. Стои прав в очакване на клиенти на съседната маса. Дългата му коса е прихваната ниско отзад на тила. Очевидно е, че не му се влиза в разговор и започва внимателно да пренарежда ябълките в двата кашона пред себе си. Инстинктивно се наежвам срещу  свойската простодушна снизходителност на поохранения гащник. Това пък какво е? Откъде-накъде изникна сега този майчински импулс свит като топла топка в стомаха ми?! Заглеждам се в движенията на ръцете с изпъкнали кокалчета, но внезапно разбирам, че съм се заковала точно в средата на потока от хора, които вече съвсем не ме побутват, а направо ме изблъскват встрани. Отмествам поглед и движението ме поема отново напред когато внезапно осъзнавам че не мога да си тръгна преди да купя ябълки. Нямам колебание откъде, не се и замислям да обхождам сергиите в търсене на онзи любим сочен сладко-кисел сорт. Обръщам се назад и тръгвам право към черното расо. Докато се приближавам усещам че ми става неловко. Съзнанието ми извиква смътна картина на благодатна полутъмнина, мирис на изгорял восък и тихо припукване на мъждукащи свещи. Твърде странно е - една жива част от притегателната мистична загадъчност, която въображението ми рисува, ме очаква ненадейно насред шумното мирско нищо, за да ми продаде всеки момент няколко ябълки. Рутинната досада на механичното пазаруване е изчезнала без остатък. Приближавам и се спирам точно пред високата фигура, като се опитвам да заглуша нелепостите надбягващи се в главата ми: ами сега; необходимо ли е по-специално обръщение, да добавя ли няколко думи към обичайната размяна на две-три реплики, дали е редно ли да погледна в очите му? Преди години видях за кратко дядо Йоан – игуменът на Рилския манастир, но той беше тъй енергично-пълнокръвен, весел и чужд на показни официалности, че беше невъзможно да предизвика мистични асоциации и внушение за оттегляне от света. А човекът пред мен сякаш беше плътно обвит в неизразима аура на категорична аскеза.

„Три килограма”, изтърсвам с най-постния си пазарен глас, без да се замислям повече, смутена от собственото си смущение. „Глупачка! Каква обидна суха интонация! Домашните тревоги и постоянните пристъпи на паника явно са ми дошли в повече. А и как ще намеря начин да довлека всички тия покупки до вкъщи!”. „Три килограма”, повтаря след мен монахът и започва със старание да прехвърля ябълките в кантара. Както и очаквах  - не го прави с типична селска чевръстина, и все пак не ми убягва, че са му присъщи усилията на физическия труд. За секунди паметта ми извиква всичко, което знам за света на монашеството: Отказал се е от всякаква собственост. Дал е обет за смирение, безбрачие, и особено трудното – за послушание. Животът му е пост, молитва, благочестиви разговори, грижа за стопанството. Останалото – най-същественото сигурно спотаява ревниво в душата си, като скъпоценно съкровище. Улавям се че му завиждам. Купувам си от манастирския плод, а всъщност искам част от съкровището - оплела съм се толкова здраво в коренищата на светската си същност. Парадоксално е, но ако водех недвусмислено греховен живот щях да съм несравнимо по-близо до смирението и разкаянието. А стандартната златна среда ме отчуждава еднакво както от драматичната греховност, така и от бистрата нежност на копнежа и вглъбеността. Намирам се в идеалната златна среда на безпокойството – умерено благополучие без страст, наситено с ежедневна и безидейна ангажираност, грижи в дози над средните, неизбежна обремененост със суета в прилични граници. Сега забелязвам, че монашеското расо е дори по-износено отколкото изглежда отдалеч. Този факт ми помага да проумея осезаемо, че пред мен е homme libre - свободният човек овладял изкуството да живее. Мекото му спокойствие е само видимият индикатор на невидимата и непозната в тези мащаби свобода на духа. Да, облъхва ме свободата на приелия непосилните обети. Тук, насред делника ме връхлита възможността да усетя за кратък като светкавица миг една чудна духовност - безбрежното и безусловно себеотдаване на отречението. Разпадам се в прозрението за собствена си слабост, но го приемам като дар. Майчинският инстинкт да закрилям междувременно е избледнял, но мястото му е заело мощно, непреодолимо любопитство...

 Металният съд вече е пълен с ябълки. Всички ни подминават, за да се спрат и огледат многообразието от подредена стока върху другите сергии.  Монахът ми подава натежалата найлонова торбичка. С едната си ръка я поемам, а с другата му подавам парите. Вдигам поглед – човекът ми се усмихва със същата кротка и топла усмивка. След това се заема да пренареди плодовете.

Тръгвам към къщи и си мисля как скоро и той ще поеме към обителта. И ще бъде там не само заради своето, но и заради моето духовно оцеляване. Ще измоли на колене благословение за света, от който се е отрекъл и който тъне в неведение за неговото поразително посредничество.

Предполагам, че "ябълките" са били и много вкусни...
Вашият разказ, написан искрено, ми разрешава да спомена тук за една книга. Казва се: "Молитвата и животът" от Митрополит Антоний Сурожки, изд. "Омофор" 2005. Може да се намери в книжарницата в църквата "Св.Неделя", цена 9.50 лв.
Поздрави!

трети ден и ми става тъжно, след това хубаво след това.... някак красиво и пак тъжно...

Поздрави

нещо напоследък разредих посещенията на блога и едва сега виждам, че сте ми писали.
@vselenche - препоръки като твоята са ми винаги добре дошли - в смисъл, че се възползвам активно от тях, както ще направя и в случая! Благодаря ти.
@divini - добре дошла :) Трогна ме с това, че си препрочела разказчето. И ми е страшно приятно, че съм предизвикала такова настроение (нищо пък, че е и малко тъжно).

Това, което исках да кажа го е казала divini :)
Поздравления за добре написания разказ!

МНОГО, libertybell :)

Възмутена госпожа се скарала на един мъдрец:
- Защо дадохте милостиня на онзи просяк! Джобовете му са пълни с пари!
- Мила госпожо, нищо не сте разбрали! Аз дадох милостиня не на него, а на себе си!

Поздравления за хубавия разказ! Изчетох го с наслада.

пп - предполагам, че пазарувате на "Римската стена" в Лозенец :)

Изненадахте ме! :)))
Да не би да сте го виждали? Отдавна го няма!

Не само, че съм го виждал (всъщност виждал съм ги, защото са били поне двама, но този, за който пишете, предполагам е тъмночервенобрадия монах), но и редовно съм си купувал ябълки оттам, но това наистина беше отдавна - края на девтдесетте години. Това бяха монаси от старостилния манастир край село Жабляно, близо до Кюстендил.

Почувствах ви някак сродна душа :)
Но спомените ми са може би от есента на 2006, а и "моят" монах май не отговаряше точно на това описание. Както и да е, научих нещо ново и ми стана приятно - нямах представа, че са от Жабленския манастир.
Поздрави!

E, аз почти ежедневно имах работа в района на "Римската стена", но в периода 1997-2000/2001 год.. След това много рядко съм минавал през пазара. Инак съвсем скоро разбрах, че монашеското братство в Жабляно е подложено на сериозни изкушения, но това е съвсем отделен въпрос.
Може би тук е мястото (защото под другата тема не успях) да Ви пожелая по молитвеното застъпничество на Пресветата Божия Майка, малкото Ви детенце да израсте здраво, честито и боголюбиво и да Ви носи много радост.
Поздрави!
М.

Благодаря ви сърдечно.
И много се радвам, че ме "заговорихте" :)

Реших да се регистрирам, колкото и "неволи" да ми причиняват регистрациите. Този път си записах паролата и я лепнах на монитора, за да не се мъча утре и да приключа безславно с логването :)
Приятно ми е :)

Това се нарича приятна изненада! :) Взел си чудесно решение.
Е, вече сме заедно тук и ще се "наблюдаваме" взаимно :) Желая ти успешно и приятно пребиваване в блога, а за регистрациите - няма страшно, щом аз се справих, значи всеки може :)

Знаех си аз, че "включването" ти е добър знак... :)

:)