По силата на историческите обстоятелства България няма своя аристокрация. Следователно не можем да си отгледаме и чистокръвни сноби в истинския смисъл на понятието. Въпреки това несъщински, но лесноразпознаваеми сноби сме си имали винаги. В годините на комунизма властващата каста по наложена необходимост изтъкваше повече от семплия си произход, макар че с годините правеше това с все по-голяма неохота. В същото време, от инстинкт за самосъхранение, много хора премълчаваха принадлежността си към едно или друго заможно семейство или род на потомствени интелектуалци. Още в първите години след 9 IX новата „аристокрация” реши да си открадне потекло, като нахлу дивашки в домовете на „гражданчетата”. Там с първобитна жестокост беше присвоена покъщнина, лични вещи и чужд живот. В началото това беше по-скоро отмъщение за собственото им оскотяване. Постепенно обаче започна шлайфането на грубите ъгли. Другарите се поддадоха на сладката мода да зарязват дългогодишните си огрубели „другарки” и да се женят за дъщерите на някогашни индустриалци и професори. По този начин се опитаха да се отъркат о оня непознат живот, който никога не бяха имали: животът на интелигентните разговори, тихите звуци на пиано и искрения интерес към изкуството. С времето претенциите на комунистическият сноб придобиха известна патина. Той все още усещаше колко плашещо близко е територията на вулгарността. Поради дълбоко скриваното си чувство за уязвимост, властовият елит използва неограничените си възможности, за да забрави напълно лумпенската си същност и да се докосне до световната култура – terra incognita за простосмъртните. Бързаше да осигури и западно възпитание за децата си (които днес със спокойна надменност са се отпуснали в депутатски и министерски кресла). Върхово постижение на този своеобразен снобизъм беше изтънченото увлечение на инфантата (Живкова) по далекоизточни религии и елитарна мистика. С нечовешки усилия на волята тя поддържаше докрая естетска линия на тялото и душата.

            За съжаление промените завариха наследниците на автентичния интелектуален елит смачкани, непретенциозни и напълно неузнаваеми. Точно тези, които носеха почтеността и достойнството в кръвта си, останаха безмълвно в сянката на събитията. Вследствие на бурния политически кипеж на повърхността изби мръсната пяна. Оформи се нов елит от спонсорирани от бившия режим главорези, които забравиха майките си и напуснаха завинаги селския коптор. Снабдиха се с диамантени копчета за ръкавели и се отдадоха на скъпи удоволствия като меценатство и колекционерство на произведения на изкуството. Вече ги издава само непроменения им безизразен поглед. Парадоксално, но има изгледи точно наследниците на днешните олигарси да създадат бъдещата потомствена аристокрация. Съществуват всички благоприятни условия за това. Вече едно поколение израсна с уроците на родителите си за пренебрежително безразличие към демократичните ценности - опасната неосведоменост започна да се предава по наследство...      

                

            Така че и снобизмът ни е сурогат. А си мечтая за онзи, истинския, трогателно-префърцунен класически английски сноб. Мечтая си за безобидния му фарсов колорит, за неподражаемата му страст към висшето общество. Мечтая за него защото е забавен и здравословен. А от нашите може само да те е гнус.    

несъмнено професионална и пипната работа. Наложи се да изчета цялото поместено тук творчество, зарадван от рядкото появяване на бели лястовици по нашата жица.
Но кажете ми, или съм в грешка-как е възможно да бъдете ....истка??!?!
Може ли човек с такива антени към външния свят да бъде без никакви антени и дори нормална чувствителност за ТЕЗИ неща?
Колкото до темата, тя е напоително обговарвана от сума време.
Защото единствено в Бг разказът за миналото на комунистите победи. Така той , респективно те, наложиха и ценностните си разбирания като единствено печеливш житейски модел-единствено у нас плебейщината и диктата на мнозинството станаха единствена поведенческа стратегия за успех. За това помогна не само комунизмът-като най близка до масата и племето идеология за успех, но и народностните ни черти, празнотата на душевния склад. Индивидиализмът на нашенеца -неговата най масова черта, се изрази по парадоксален начин именно в безропотното вървене в общото стадо. Там, в стадото, на всяка слушаща овца беше дадена тучна поляна- и за тези извън стадото останаха синорите. Просто овчарите бяха така решили, а нямаше достатъчно овце да саботират решението им.
Така равносетката на реформите и демокрацията се изрази в няколко думи, казани от Дянко Марков-благоденстват децата на номенклатурата от миналото, а нашите ходят безработни и бедни. За нас остана като утешение да си повтаряме поговорките на бабите ни, че селяните, дори целите от злато, ташаците им си остават пиринчени. Прочее, комахай наистина децата на пиринчените селяни вече ще имат позлатени топки. А ний ще събираме за шинелче, кат наследници на Акакий...http://zemaria.blog.bg/viewpost.php?id=86079

Българска орис: изглежда награждава непотребността с издръжливост и важността с краткотрайност. Тези, които са смислени, винаги ще бъдат в краткотрайна наличност.

Трето поколение комунисти ...
Трето поколение активни борци ... (срещу какво?)
Трето поколение на бедни. лукави и крайно мързеливи селяни ...

Тоест ... цървули. Това са днешните господари ...
Всички колекционират, всички слушат Моцарт ...
Но, както се мине покрай тях,
все още се усеща изтънчения аромат на вкиснал боб и кози барабонки ...

Така е, аз съм второ поколение - цървул.
Знам какво искаш да кажеш с това, затова не мисли че се обиждам. Само дето и твои колеги започват все по често да подхвърлят подобни думи, които някои могат да приемат като нарицателни. Ето вече се намеква, че видите ли, едва ли не народеца е виновен за всичко. Да, има нещо вярно, но това е друга тема, и един вид оправдание, търсене на вина. Пак ли, докога? Докога само колелото ще въртим.

Мисля обаче че сега този народ е друг. Признах си че съм цървул и ми позволи правото да го познавам, народеца, който вече не остана.
Народа приятелю чака някой да го поведе. Той все още е лъган и обезверен. Значи и аз съм обезверен...а вие сте много обезверени. Под вие разбирай примерно тези, които коментираха постингите на dagma досега, те стигат.
Аз мислех че тук в бг, ще намеря поне разбиране.
Опитвам се да кажа нещо а, ми се обръща гръб.
Не проумявам защо, след като не знаете какво искам да кажа.
И се питам, що за хора сте, за какво сте тук, каква е целта ви. Без цел живота е скука, това ли избрахте. Виждам, вече сте отчаени, защото целта ви е непостижима, защото пишете, пркрасно е, но хората вече знаят това, живота вече им го е написал, те търсят друго.
Имам чувството че чрез талантливите съждения се стремите към някаква кариера. Ако е така кажете, аз първи ще си отида.
Радвам се все пак, че ви срещнах, че ви има, но в такова блато не мога да стоя. Четиридесет години ми стигат. Делата прах не хващат. А дори никой не посмя да ме изслуша, или ако е подразбрал нещо го определя като наивно детско.
Пак противоречие от ваша страна, за елементарното ми е мисълта.

Ето dagma говори с възхищение за Висоцки, възхищава се, как една китара, нещо елементарно,
защо не и детско, успя да възхити цяло поколение.
О, значи можело... И елементарното притежавало сила, а вие така лесно го изхвърляте.
Неясен съм нали? Е поне имате оправдание.
А вие какво искате, да се провикна като Боримечката в блог бг ли? Ще ми се, но дали вече не е късно. Защото в България времето не гради, а руши. И това ли не сте разбрали още?

Ако е задължително да ме категоризирате, не съм ...истка, а съм ...арка! :)
Михаела

Не ти ли харесва повече Ярка?

Пишете изненадващо смислено и задълбочено за днешните времена.
Само едно вметка по повод миналото послание.
Свещенная война не е болшевишка песен от Втората световна война, а песен на царската армия от Първата световна.
Тогава се е пеело за "тевтонской силой тьомную ", а не за "фашисткой сило тьомною"
После болшевиките си присвояват песента.
И с много други песни, съчинени от царските офицери, които са имали музикално образование става така, между другото.
Пиша го като занимателна подробност.

Разликата между "цървуланковците "и благородниците е ,че тия ,със синята кръв ,са си водили сметка за предците.На едни им харесва миризмата на овците ,на други не Но всичките се храним и отделяме фекалии по един и същ начин.Дали на овцете им харесва нашата миризма -не знае никой.Защото сме се самообявили за венеца на природата.Предпочитам да съм цвете или тревичка ,но с корен в земята ,която ме е създала,отколкото цвете вплетено във венеца.

Това са дребнавости !
Ако се замислиш, ние не знаем нищо друго, освен присвояването!
До там се изхитрихме ,че 4% от българите,все верни другари, си присвоиха България!

Нямах представа за тази предистория на марша. Но всъщност там си имат една особена грандомания за първенство. Подобно присвояване на авторство май става и с откриването на радиото. Цял свят знае, че откривателят е Маркони, но те държат на техния Попов.
Хубавите Ви думи в началото са много ценни за мен!

За сега се оказва ,че първите идей за предаване на информация ,използвувайки електрическият ток е фиксирана в произведенията на нашият съгражданин енциклопедист Петър Берон.
Скоро ще се появи книжка съдържаща тези сведения!

който "откривал" че първите открития са създадени от руски мужици ...

Например: Първия балон е на братя Монголфие през 1782г.
НО ... има сведения че:
"В 1731 година ведомственият писар Крякутной от Нерешча, Ярославска област, в присъствието на войводата успя да надуе с нечист зловонен дим мехур във форма на голямо кълбо, прикачи му примка, усука се за нея и тогава нечистата сила го издигна високо, по-високо от брезата и го засили срещу камбанарията, но той се закачи за въжето на камбаната и така спаси живота си."

И така нататък за почти всички открития ...
Но когато започнаха да се откриват такива неща като ел.ток. телефона, телеграфа, радиото. телевизията. ел. крушка, фотографията и ох ...
компютрите, този ИНСТИТУТ с неговите мужици бил закрит ...

Ама май не сте арка, а.. истка. Ето оказателство. Аз също отправих хубави думи за вас, но те не са толкова ценни, колкото думите на колегата. На мен не благодарихте, а само на него . Защо неговите са по ценни от моите, кое е общото между двама ви, което ви сближава и прави оценката му много по важна за вас..
Аааа...-видяхте ли.:))

Скъпи zemaria, като се има предвид голямата ви популярност тук, както и безспорната ви начетеност(и аз посещавам блога ви), похвалата ви ми достави удоволствие. Но как да отрека, че нещо в същината на текстовете на Иво Беров ми е много близко. А ...измът, който ви е така несимпатичен, е само част от една ценностна система.
Поздрави и целувки :)
Михаела