Прочетен: 5737 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 28.11.2007 17:55
сп. „Совершенно секретно”
Откъси от статията „Операция „Папа”
Владимир Воронов
Преди ватиканското си „изпълнение” професионалният убиец Мехмет Али Агджа е изпълнявал поръчки на турските „сиви вълци”. Тези терористични отряди на партията за национално действие, оглавявана от Тюркеш, разтърсва тогавашна Турция под девиза: „Да се пролее кръвта ни, но исляма да възтържествува”. Не се знае колко убийства е извършил Агджа, доказано е само, че през 1977 г. той убива преподавател по философия в Малатие, а през 1979 г. редактора на в. „Миллиет” Абди Ипекчи. През юни 1979 г. е арестуван, а през ноември бяга от военния затвор преоблечен в съветска униформа. Известно е, е че през 1980 г. живее няколко месеца нелегално в попадналия в хаоса на ислямската революция Иран.
На 23 май 1980 Агджа се появява в България под името Йогиндер Сингх – индиец. Можел ли е да остане незабелязан от местните служби за сигурност? „Сивите вълци” не са били изпускани от погледа на КГБ – съратниците на Тюркеш са били безценен принос в дестабилизацията на южния фланг на атлантическия блок. И ето в България се появява човек търсен от Интерпол – осъденият на смърт турски терорист No 1. Тези, които твърдят за несъпричастността на българската ДС към това дело старателно „забравят”, че към 1981 г. България не е отворен двор за туристите, а напълно „нормална” соцстрана с усилен визов режим, пълен контрол на влизащи и излизащи и бдителни органи. Не напразно я наричаха „шестнадесета съветска република” и най-верен съюзник на КГБ.
Пребиваването на Агджа продължава до 30 август. Можем, разбира се, да предположим, че той просто се е забавлявал на Златни пясъци. Но защо му е на този зает човек такъв дълъг отпуск. По-правдоподобно изглежда по това време с него да са се занимавали специалните служби. При това с него не е работено „на тъмно”, т.е. „под чужд флаг”, а му е била предоставена агентурна квартира и това е документирано. Избор не е имал – или сътрудничество, или депортация у дома. А там, както е известно, го е чакал палача.
През януари 1981 г. Агджа е в Рим. После пътува в Швейцария и Австрия и отново в Рим, а после Перуджа и Милано и двуседмично пътешествие до Майорка. Да се замислим: Агджа, човек от бедно семейство, без средства за съществуване, пътува половин година свободно из различни държави. От професионална гледна точка поведението му е безупречно – замита дирята. Но способен ли е един убиец-единак на този скъпоструващ зигзаг? А и до посещението в България, поведението му далеч не е така професионално.
На 13 май 1981 година Агджа стреля в папата. Заловен е на мястото на престъплението. Скоро италианските следователи успяват на докажат връзката на Агджа с българската ДС. Най-интересното обаче остава зад кадър. Каква беше политическата ситуация в Италия в тези години?
Страната беше тероризирана от „червените бригади”. Местните комунисти, получаващи редовни траншове от Москва, имаха мощно влияние и държаха в ръцете си органите на властта. Освен това, в италианската компартия съществуваше конспиративна структура, терористична по същността си (по-късно наречена „Gladio Rossa” – червен меч), създадена при активното участие на КГБ и действаща под контрола на източногерманската ЩАЗИ. Така че отчитайки обстановката в Италия е трудно да се разчита на обективността на разследването.
Американците също не бяха заинтересовани от доказване съпричастността на Москва в покушението. Да се уличи публично ядрена държава с тресящо се сенилно ръководство, е равносилно на обявяване на война. За Джими Картър открита конфронтация с Москва беше нецелесъобразна, а когато администрацията се смени, следите бяха вече старателно заличени.
Не е тайна, че в Москва ненавиждаха Йоан Павел II от времето когато беше краковски кардинал Карол Войтила. От 1971 г. Войтила беше един от главните обекти в операция „Прогрес”, която КГБ провеждаше в сътрудничество със службите за сигурност в страните от източния блок против техните дисиденти. Идването на поляка във Ватикана предизвика у чекистите небивал шок. Андропов излезе с доклад, в който трактува избирането на Войтила за папа, като част от международен заговор, който цели отцепянето на Полша от съветския блок. „Във Вашингтон – Бжезински, във Ватикана – Войтила. Не може да е случайно...” От български източници става известно, че Крючков е автор на идеята за активни мероприятия срещу Ватикана. Става въпрос за циркуляри към ръководителите в представителствата на КГБ в ГДР, Унгария, Чехословакия и България, като ръководствата на съответстващите служби в тези страни са от своя страна също обезпокоени.
В мемоарите си Владимир Крючков пише „Трябва да призная, че на определен етап някои хора даже в Москва се усъмниха искрени ли са докрай българските ни приятели и има ли дори и най-малка връзка между София и инцидента във Ватикана... Беше ми поръчано да проведа откровен разговор с министъра на вътрешните работи на България – Стоянов, което и направих... Ние все пак извършихме и допълнителна проверка използвайки оперативните си възможности. Изводът беше, че българите нямат нищо общо.”
Щом КГБ извършва няколко проверки, значи все пак са допускали участието на българите. Но нима българската ДС е така самостоятелна, че е могла да си позволи подобна операция без знанието на съветските другари? Всички експерти ще кажат: „Невъзможно.” В соцлагера нямаше по покорна на КГБ от българската тайна полиция. Което потвърждава и ген. Грушко, заместник на Крючков: „ ... от страните на Източна Европа най-сърдечни бяха отношенията ни с българите. Имахме само един спор: кой кого обича повече.” Защо тогава е бил необходим спектакъла с „проверката”? Логичен е само ако под „търсене” се разбира „намиране и заличаване на следи” – своеобразна операция за прикриване.
Съществува едно любопитно свидетелство за това, как са се решавали случаите свързани с физическа ликвидация. В книгата си „Сбогом Лубянка”, изд. 1995 генерал Калугин пише: Крючков ме покани на среща с Андропов... В края на срещата Крючков ми съобщи, че е получил от бълг. министър Стоянов молба за помощ за реализация указанията на Т. Живков за физическото отстраняване на Георги Марков... Като изслуша търпеливо съобщението на своя подчинен Андропов закрачи из кабинета си. После рязко каза: „Аз съм против политическите убийства. Не можем да се връщаме към миналото. Аз съм против” Крючков започна да се върти на стола: „Юрий Владимирович, но другарят Живков моли. Влезте в положението на министър Стоянов. С него сме в много топли отношения. Ако не помогнем, Живков ще счете това като признак за недоверие в МВР, или като сигнал за охлаждане на съветското ръководство.” Председателят отново мълчаливо закрачи из кабинета. Накрая каза: „Добре, но без наше участие. Дайте каквото им е нужно, изпратете някого в София за инструктаж. Но за повече – не съм съгласен.” Крючков удовлетворено кимна.
Резултатът от разговора е налице. А също и отсъствието на документирани следи в архивите на двете служби. Всичко изглежда като мила беседа: не се протоколира, няма заповед, нито подписите на Андропов и Крючков. Човекът е осъден в почти неформален разговор.
Как е била оформена „операция „Папа”? Както нахлуването в Афганистан: резултат има, а документи със заповед никой не е виждал. Впрочем, през 1980 г., също както по време на Афганистан, е била създадена специална комисия към Политбюро – не персонално за папата, а по случая „Полша”. Тонът там се е задавал от същия триумвират – Андропов (КГБ), Устинов (министър на отбраната), Громико (мин. на външните работи). Тази компания се е събирала ежеседмично от август 1980 г. за обсъждане на проблема. В нощта на 3 срещу 4 април 1981 Андропов и Устинов се срещат с Ярузелски в Брест. Време било да спре с отстъпките. Поляците мрънкали, че заради участието на църквата са като с вързани ръце и намеквали, че са готови за силови действия само при поддръжка от съветски танкове. Устинов и Андропов напускат Брест вбесени...
Смъртта на папа Йоан Павел II разбуди стари комплекси. Руските умници обмисляха да повдигнат въпроса за прекаленото внимание, което се отделя на кончината и личността на понтифика и напълно сериозно се опитаха да ни забранят да пишем за папата.
Участта на малките политици е безсилно да изригват злоба в сянката на гигантите. А призванието на журналистите е да не спират да ровят за истината, която съдейки по всичко, все още не е разкрита.
хубава вечер
И аз ти благодаря! :)
Не знам дали знаете за книгата на Клеър Стърлинг, която излезе преди няколко месеца - http://knigabg.com/index.php?page=book&id=8174
Другата любопитна подробност е, че тогавашният резидент на ЦРУ в Рим е бил Олдридж Еймс, оказал се впоследствие агент и на съветските тайни служби и в момента излежаващ доживотна присъда за шпионаж в САЩ.
Това тук също е интересно:
http://mediapool.bg/show/?storyid=113136
Има и много дебели намеци по отношение на споменатият в материала "Моторболт", според които става дума за Соломон Паси. Тези дебели намеци са от края на 2005-та, публикувани от Стефан Солаков тук:
http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=3255&edition_id=44&format=html
А споменатият от Солаков източник "Рафаел Бараха" е комунистът Рафаел БЕРАХА, ей този пролетарий тук:
http://www.bas-bg.org/beracha.html
Не бих се учудила ако "привличането" на резидента Еймс към руските служби е станало специално заради това добре подготвяно убийство.
Чудя се с какви очи Паси, като министър на вн. работи, каза навремето, че папата оневинил България и изтрил петното от нея.
29.11.2007 09:53
Привличането на Олдридж Еймс по принцип е голям удар за КГБ, независимо дали е направено специално за това убийство, или не. Цитирах тази малко известна информация само за да е ясно, че резидентурата на ЦРУ в Рим по онова време всъщност е била в пълно руско подчинение. Цялата ситуация около убийството и неговото разследване е била в (почти) пълно руско подчинение, с изключение може би само на италианските следователи и на такива пробивни журналисти като Стърлинг. В разследването, описано в книгата й има предостатъчно, и много добре описани факти и доказателства.
Доколкото знам, Паси не е коментирал свързването му с "Моторболт". Хубаво е, че си мълчи. Безполезно е влизането в диалог с такива като Солаков, Бераха, СКАТ и АТАКА. Каквото и да им каже в отговор, ще загуби, и той го знае със сигурност.
А в интервюто, което бях слушала с Паси, той не просто цитира папата, но подтекстът беше - отричане на всякаква връзка на България с покушението. Което си е чиста манипулация.
За Клеър Стърлинг важи същото. Както искат, така да се изказват за нея. Казаното и написаното от нея по темата е истина, която рано или късно ще излезе над лъжливия подтекст на нашата българска публичност. Ако си пропуснала книгата й - прочети я. Струва си, въпреки немарливото и некадърно редакторство на Рени Нешкова преводът е добър.
поздрави
Ако не я намериш, ще се опитам да помогна; предговорът към книгата го има в мрежата, тук:
http://vip.portal.bg/sterling/foreword.html
заедно с глави 7, 12 и 15 в линка "Избрано" от менюто тук:
http://vip.portal.bg/sterling/index.html
Ако разбираш руски, и имаш един час за губене, виж го.
http://youtube.com/watch?v=JYv4UMrAYEo
http://youtube.com/watch?v=qYWwrrdrO20
http://youtube.com/watch?v=Ncc-yp5vke0
http://youtube.com/watch?v=ozNF2V7iJz4
http://youtube.com/watch?v=Ii1Sesjta0w
Петте линка са поредни, от първата до последната пета част.
Но дали анализът или емоцията преобладават, важното е, че изводите в книгите са еднакви.
Извън темата - гледам в интернет в колко много снимки Путин се е съблякал гол до кръста - сиреч "освен с власт съм и много мъжествен", някаква фиксация подобно на нашия Бойко :) А като погледна лицето му, тръпки ме побиват ...
Путин е истински и е ужасяващ, за разлика от нашия лабораторен експеримент. Може и да греша много, но ми се струва лекомислено да ги сравняваме. Ние няма да преживеем това, което е ежедневие за руснаците.
А и при тях повече поколения бяха моделирани и те сега се чувстват незащитени без такъв като Путин. Ако не беше той, друг щяха да си измислят -пак от службите. (Видът на Божков - Черепа впрочем е подобен на неговия - и спокоен и усмихнат да е, пак смразява.)
И все пак, ако мъж започне да позира полугол по-често от необходимото, започвам да подозирам комплекс. И ако е политик - не си наясно накъде ще избие.