Ако живеех през 1937-ма щях да съм домакиня. Такава е била почти всяка градска дама без особени амбиции и със средностатистически интелект. Разговорите за политика нямаше да са от особен интерес за мен. Щях да ходя често на театър и опера, а при повечко късмет и съпруг офицер щях да бъда сред поканените на баловете във Военния клуб. Преди излизане, облечена в дълга вечерна рокля с два сребърни клипса, щях да поставям финални щрихи върху сърцевидно оформените си устни с червило „Коти” и едновременно с това щях да отрупвам слугинчето с последни напътствия. А то щеше да е червенобузо оправно девойче спазарено от баща й преди година. За да я отърве от тежката кърска работа от тъмно до тъмно, той я е довел в града, където добри господари да я цанят за домашна работа. Щях вече да съм отрязала дебелите й плитки, да съм подменила фустана и чембера с нови градски дрехи и да съм я научила да чете и пише. Работата й щеше да е предимно чистене, пране и водене на децата на училище. Готвенето и пазара щях да оставя за себе си. Всяка неделя момичето щеше да използва свободното си време, за няколко „тегела” по „Царя” хваната под ръка със свои дружки. Войници в отпуск щяха да подвикват подире им, докато девойчетата се подхилват смутено в шепите си. Това момиче щеше да е привързано към семейството ни и достатъчно щастливо и доволно, за да не помисли за връщане на село. Накрая щях да се погрижа да се ожени за добър и работлив занаятчия и да уреди живота си в София. Ако обаче се случеше да избяга от къщи, за да пристане на някой шумкар, то в дните след 9 IX тя непременно би се застъпила за бившите си работодатели, свидетелствайки за нашето добросърдечие.

Това щеше да е време, в което думата „селянин” нямаше да означава нищо друго освен човек  живеещ на село, препитаващ се от труда на собствените си ръце. В града селянинът щеше да докарва най-хубавата си стока и да я продава на съвсем прилична цена. При това, нямаше да  пробутва позагнил зеленчук от чувал зад гърба си, нямаше да удря в кантара и накрая да се прави на разсеян за рестото, приемайки всичко това като изключителна търговска дарба. Селянинът ни най-малко нямаше да се стреми към живот в града. Щеше да предаде имота и грижите по него на децата си, а те на своите... Всеки щеше да тежи на мястото си.

Освен собствените си деца сигурно щях да гледам и осиновено сираче (подобно на немалък процент от жените по това време). Домашният ни лекар щеше да е почти приятел на семейството. Принадлежащ към потомствен лекарски род, той щеше да е безотказен, почтен, човек, на когото можеш винаги да разчиташ. Без изобщо да бъдем причислявани към богатия елит, само със средните си доходи щяхме да си позволяваме веднъж годишно едномесечна екскурзия до някоя европейска столица. Програмата на „Лидо” в Париж щеше едновременно да възбужда любопитството ми и да ме кара да се изчервявам от гледки необичайни за консервативна България.

На Бъдни вечер щяхме да сме всички заедно в голямата къща на моя свекър. Той щеше да е патриархално строг към синовете и внуците си и безкрайно верен на семейните традиции. В Святата нощ щеше да прикади стаите с тамян, а над постната трапеза да прочете „Отче наш”. Щях да съм привързана към този привидно суров човек. Завършил икономика в Лондон, той щеше да поназнайва освен другите езици и турски, на който да си подхвърля откъслечни реплики с еврейката от съседния дом, а в мигове на добро настроение двамата щяха да си напяват тихичко турски маанета.

През цялата Страстна седмица кината и ресторантите щяха да бъдат затворени.  В дванайсет след Възкресението щях да чуя поздрава „Христос Воскресе” от свещеник, който със сигурност нямаше да се радва на чин от тайните служби. По същото време местата за забавление щяха едновременно да блеснат в светлина, за да сложат начало на празничното веселие. В заведенията щеше да звучи суинг, без въздуха да бъде немилостиво разцепван от кръчмарските стонове на певачка с впит клин с тигрова шарка и с масивен златен кръст втъкнат в цепката на необятната й пазва.

В общи линии това щеше да е и живота ми. Моят и този на познатите ми. Това горе-долу щеше да е живота на българката от София, Русе, Варна, Велико Търново...  Животът щеше да е подреден, нямаше да липсват спокойствие и увереност -  естествените неща, от които човек се нуждае.

 

Само след няколко години обаче в апартамента ми ще влязат двама души – цивилен българин и руски военен. За „нуждите на съветската армия” те ще конфискуват радио „Телефункен”, шевна машина и две красиви статуетки. Българинът ще посочи за изнасяне и меката мебел в хола, докато руснакът обърнат към аквариума ще имитира заинтересованост от златните рибки. Скована от страх няма да се противя. След още няколко дни властта великодушно ще отдели една от стаите в собствения ни дом за семейството ни, а в останалите ще се настанят руски офицери с жените си. Една от тях ще ме нарича „мамаша” и ще окупира гардероба ми. На синът ми няма да бъде позволено на следва. Ще работи в строителството, а шефът му ще го гледа с постоянна подозрителност заради произхода му, а и защото единствен няма да се напива, няма да ругае, и на всичкото отгоре веднъж ще изпее „Goodbuy, Irene”, вместо „Черен влак се композира”...

 

 

 

 

В деня, в който в парламента се обсъждаше увеличението на депутатските заплати, почина бащата на един познат. Беше човек на преклонна възраст, но интересното е, че навремето е преживял три години в лагерите на смъртта. Лагерът разделя като вододел живота му – преди и след това събитие. Преди – бохем, душата на компанията; след – доброволен заточеник. След освобождаването му той забранява категорично на най-близките си да го разпитват за преживяното. А те предупреждават за същото всички негови приятели. Никой никога за нищо не го е попитал. Все едно тези три години били изтрити и ги нямало в живота му. Какво ли е мислил, какво ли се е случвало в лагерните му дни и нощи? Никой, дори децата и съпругата му не бяха разбрали. Имаше хора, които правеха злонамерени предположения, че е бил вербуван от ДС. Не ми се вярва - той си живя изолирано чак до смъртта. Синът му казваше, че и политиката не го интересувала, макар че все пак редовно ходел да гласува. Виждала съм го само веднъж преди доста време – беше дошъл на гости при сина си. Разминахме се на стълбищната площадка и той любезно ме поздрави. Крайчецът на очите му беше влажен, както е при много старите хора. Човекът си отиде от този свят тихо, за съжаление недочакал възмездие. Без да го познавам добре, ми стана мъчно когато разбрах за края му.

А ако живеех през 1937-ма, може би щях да го съзра някъде там – млад, изпълнен с илюзорен оптимизъм, вихрено валсиращ върху полирания паркет на Военния клуб...

 

много примамливо-романтично.Поздрав!

Примамливо е. Само да не беше развръзката. :)

можем да я променяме,спорет настроението :-)

...още преди да се родя. Беше запазил оптимизма си и след това. Беше го запазил по две причини, първата звучеше така: Аз няма да доживея рухването на системата, но вие (дъщеря, внуци) ще го преживеете...
Втората причина не я споделяше, но допускам, че се е кефил, че ще стане така, както го усеща...
Поздрави за постинга, силен е!

Докато писах текста (който не е 100-процентова фикция) имах наум точно хора като дядо ви. Добре е, че изпитанието не го е пречупило. Но аз не мога да се примиря, че хората са страдали, а вече толкова години официалната власт пренебрегва това, все едно нищо не се случило.
Поздрави

И аз не мога да се примиря...

... и ми хареса!

на въпроса ти за истинската реабилитация... мисля че причината да няма такава е чисто материална. Това би означавало връщане на имоти, или обезщетяване.

По-лесно е това да става избирателно - така както успя да направи Симеон.

освен да си сваля вехтата шапка отново! Радвам се, че има още такива хора- и то млади.

и колко точно пресъздадено...

Сигурно си прав, че причините за амнезията са в нежеланието на държавата да овъзмезди пострадалите материално. Но на много хора душите биха се стоплили само от едно "Простете, това беше гавра с вас!" - все е нещо.

Много, много приятно ти прозира погледът върху "простичките неща". Те са отдавна забравени, за съжаление. Хората вече почти не им обръщат внимание, или ако им се случи да ги забележат - учудват се. Поздравления.

Наистина ти благодаря! Макар че един от постингите ти малко ме огорчи...

Ти си го казал точно - "колко много декемврийска тъга в 2007-ма". И аз го чувствам така.

Хората все повтарят, че за разни особености от манталитета и начина ни на живот са виновни онези 500 години робство. Може и така да е. Но моето мнение е, че хубавите простички неща ни бяха отнети от оловно-сивия социализъм, който смля и мисленето ни на каша.
И аз те поздравявам!!!

можеше да си го представиш и по друг начин.
Примерно да работиш във фабрика "Малчика" по 12 часа на ден за жълти стотинки заедно със съпруга си, да живееш в тогавашния Ючбунар, да имаш между 10 и 12 деца от които средно да ти умрат към 4-5 (толкова са умирали), а останалите да са с ревматизъм от живеенето в неподходящи условия (не случайно сред "истинските" софиянци тази болест е толкова честа).Както си го започнала - можеше и да си сред много други класи.Да не разказваме истории че аман от глупаци изромантизирали собствената си история.
Можеше и да миеш патъците на мъжа си офицер, с които денем е подритвал за снимка отрязани детски глави.Всякак можеше да е живота ти ама не е.
Знаейки какво е правело прелестното ни офицерство, загубило всички войни освен тази срешу собствения си народ, съм много ЗА да е имало концлагери.Всички тука мелят как жестоките комунисти, избили интелигенцията.Към която разказващия неуминуемо се причислява.ИНак няма да е жертва а ще е продукт на системата.
Никой не седна да разкаже защо са убивали толкова много тия комунисти.Имало ли е повод, нямало ли е.Тия добри офицери значи, ей така са ги убивали, защото са добрички.Мръсни комунисти.
Каква трагедия.Взели на момиченцето радиото.И тя е жертва на комунизма.И статуетките и взели.Какъв ужас.

че днес има стотици и хиляди, живеещи не в Ючбунар, а по села и провинция, блъскащи от тъмно по тъмно за жълти стотинки, и които са лишени по същия, че и по зверски начин от медицинска помощ и елементарни блага на цивилизацията. Какво знаеш ти, приятелю, за животът в съвременна България? Какво знаеш за медицината в нея, потомък на социалистическата. Какво знаеш за моят учител по математика, застопорен още със стотици и хиляди други, заради роднинство с офицер, изпълнявал служебните си задължения. Подритвал отрязани глави??? А знаеш ли, че съм отрасъл край река, в която хората не хвърляха въдици под моста, където аз ловях риба-защото там били удавени десетки от селската интелигенция..Ех, Наком, уверявам те, че ти няма да издържиш моят разказ за онези времена. Бъди щастлив в невежеството си ...Но не искам дори да ти отварям очите, защото този разговор е излишен. Ако си ходил в казармата, знаеш, че който е гонен-не гони. Че който е страдал-не търси мъст. Че има къде и кому да се отчитаме-до един, за земните си дела.
Не това иска да каже авторката. Не мъст. Това е импресия за Вината. Не ми говори пуберски детинщини, че е е масова. Чети повече.

Наком натъртено се обявява ЗА съществуването на концентрационни лагери. Питам се има ли смисъл да му се обяснява каквото и да е.

ти изобщо знаеш ли моята история.Що си мислиш че и аз нямам от какво и за какво да се оплача.Тук по презумция всички сте страдалци.Ако искаш - дай да си премерим семейните проблеми и да видим кой от какво има да се оплаква.Само да не останеш изненадан.
И за здравеопазването и за живота в България знам страшно много.И там може да останеш изненадан и не само ти.Изобщо това дето всички приказвате сякаш само вие знаете а останалите тънат в невежество, би било смешно ако не беше жалко.Света се дели на "комунисти" и "светнати".А да - и "несветнати".Аре светнатите да изгаснете малко че затъмнихте хоризонта,
Не ми обяснявай какво да чета.Освен да чета съм обикалял стари хора и съм събирал впечатления.Хоби ми беше години наред.Даже след няколко дни заминавам при една група старци да ги разпитвам.Ти ли ще ми кажеш на какво съм продукт.
Десетки от селската интелигенция.Ти се бодеш драги.Няма село с десетки интелектуалци.Вземи си смени дилъра или ми изреди 20 селски интелектуалци без глупости от сорта на 10 доктора и 10 кмета.Десетки богати може ама чак интелектуалци.Съвсем полудяхте ще ви се не види и потомците на интелектуалци с редосеялки.Бах тия интелектуални села провалени от комунизма, бах тия кърски университети дето сте ги завършили.
Дагма - точно ти няма какво да ми обясняваш.Мечтай си да си нечия съпруга.Само един математически факт - вероятността да си принцеса е минимална на фона на вероятността да си свинарка.Та гледай ако ти се засбъдват мечтите да не се окажеш именно онова слугинче от кухнята.
И още един факт - да сте били хора офицерите и съпругите им (говорим в минало размечтано време) , нямаше толкова хора да подкрепят комунистите.Всяка власт си има за какво да дойде и кого да накаже.Искаш или не искашот живи свидетели да чуеш какво са правили офицерите по селата.Всичките тия книги на които сега се присмиват - там митко палаузовци и прочие си имат голяма доза истина.В страната се е водела гражданска война, и то доста гадна война.Офицери срещи комунисти.ИМало и изродски истории от двете страни, кланета, разстрели итн.Не вярваш - питай Вапцаров да речем, Страшимиров, и др.Щото офицерите много са обичали интелигенцията ;-).Затова са я разстрелвали наред.
Но типично за простите хора, виждаме само едната страна на медала нъл така.ИМа добра демокрация и лош комунизъм - край на мача.

Що не ходиш ти да си го питаш Вапцаров, Накоме? И ае стига с тая шумкарска пропаганда, нелепо е, а и тук няма кой да ти се върже на нея. Пробвай при старците.

има други които не знаят.ти що не питаш жертвите на комунизма по какъв повод са умрели?

Комунистите са бандити и престъпници, Накоме. Свиквай с тази мисъл.
Колкото по-бързо свикнеш - толкова по-добре за децата ти. И за децата на другите.

че има и мнения различни от твоето.
Не ги мисли моите деца, никой няма да ги налива с омраза както са те наляли теб и както наливаш или ще наливаш твоите

половин час отговор и накрая, без да искам го затрих. Ако щете вярвайте. Сигурно по-добре стана, така е трябвало. Виждам в това пръст Божи-ще махна с ръка и ще кажа прости му, Господи. Нямате си представа кво ми струва.
Всъщност, допълвам само едно-като много си чел, време е и да погледаш. Ако и това не помогне-на теб нито нещо може да ти се вземе, нито нещо да се даде
Гледай това http://www.zdf.de/ZDFde/inhalt/17/0,1872,7133425,00.html

всичките духовни трупове си гледате само това което вас ви интересува.В случая - белене и скравена.Знам за тях и не ги отричам.Само те ли са?.

през 37-ма,щях да бъда също като теб...и не съвсем..Може би съпруга на доктор,вместо на офицер...В сандъците със чеиза ми,който се предава по наследство още има снимки в рамки,от пътешествията на грандпер и маминка в чужбина,още имам нотариалните актове за наследството си,земеделска земя,гори и ливади,и за смях или срам,в един от имотите има дори партизанска землянка...
факт е че шибания комунизъм разби една държава едва стъпила на краката си,опропасти живота на мнозина и семействата им,и издигна най-неграмотните и алчни за власт и насилие гадини..Факт е ,че и днес безогледно червените шумци са във властта,и си крадат както винаги.Но майната им..това са си техни грехове,а има видовден..

само си представи,че червената армия е минала през Румъния. България,като Гърция се е развила като нормална държава -без комунизъм.Хайде опитай,напъни се...

само си представи,че червената армия е минала през Румъния. България,като Гърция се е развила като нормална държава -без комунизъм.Хайде опитай,напъни се...

Какво му се връзвате, какво му обяснявате на тоя нравствен урод Наком! Не виждате ли, че е кадесар и провокатор от онези бригади, дето тровят форумите. Вижте характерния почерк: да пунтира обективност. Той признавал, той знаел, ама... и се почва за партизанските глави и 25-та година. Абе ако такива страшни злодеи бяха "монархофашистите", ако толкова партизани бяха избити, приятелите на наком нямаше да помиришат властта дори и с помощта на работническо-селската червена армия. Анализирайте внимателно всичките му писаници - писаници на мръсник.

само не разбрах защо ще го женят това селско момиче за занаятчия - че то може да си избере някой от друг бранш - какви се тези ограничения през 1937 година

Другото е частен случай. Като например да я сваря да се натиска с господаря си в слугинската стаичка и да я натиря обратно на село :)