Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.12.2008 18:49 - Илюзия вместо живот
Автор: dagma Категория: Политика   
Прочетен: 3530 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 04.12.2008 21:08


   Съществуват такива сфери на човешкото познание, в които навлизаш по един само начин – като в хладно подземие, със страшно хрустящи под краката ти човешки кости. Зад всеки следващ завой те очаква още по-зловеща находка, и накрая си напълно обезсърчен в безсилния си гняв. Искаш да излезеш по-бързо на светлина, на чист въздух, да отидеш в храм и да се помолиш за душите на невинните. Добиваш мъдрост по най-болезнения начин – чрез страданието и смъртта на неизвестните. Доскоро мислех, че всяка нова за мен подробност от отвратителната историята на болшевизма не би могла да ме изненада радикално. Оказа се обаче, че не е така.

   Имаше един популярен навремето лозунг, с който Русия се вричаше в паметта на героите си от Втората Световна Война – „Никой не е забравен, нищо не е забравено”. Научих нещо, от което разбрах, че този строг и тържествен обет за незабрава, който  подсъзнанието ми свързваше със сълзите на беловласи окичени с ордени старци и стройните маршове на хор „Александров”, е само поредната тежка лъжа на комунизма.

   В годините след войната, когато цивилизованият свят се опитваше да облегчи живота на инвалидизираните си ветерани и да ги компенсира материално и морално, в СССР, особено в по-големите градове, инвалиди от войната просто е нямало. Само в спомените на някои от жителите са останали епизодични картини на многобройни облечени в парцали безръки и безноги нещастници, просещи до някоя хлебопекарна или теглени върху подскачаща дървена количка от безполово същество със забрадка и скотски страх в очите. След 1950 година започва поголовно „изчистване” от тези излишни за съветската система хора. Типично по болшевишки, нощем, в затворени коли, като болен добитък са били натоварвани всички инвалиди от войната, окаяници без дом и семейство, без начин на препитание, които са компрометирали бодрия пропаганден облик на „новото общество”. Част от нахвърляните в колите сакати тела са били разстрелвани, а друга – насилствено депортирани и скривани от света на труднодостъпни места, в условия, в които тези недоизкоренени бурени да бъдат довършени възможно най-бързо. Едно от тези места е отдалечения остров Валаам в Ладожкото езеро. Представям си средновековните колонии за прокажени – девети кръг на ада, в който дори и отчаянието напуска остатъците от тялото. Хиляди – предимно млади хора – слепи, сакати като окастрени стволове,  в пълно съзнание и пълна безнадеждност са били изоставяни в сградите на запустелия валаамски манастир. Повечето не са издържали дълго и са били погребвани в общи гробове, без кръст, без дори никакъв знак за мъченичеството им. Някои от тях, в някакви подобия на семейства са успели все пак да създадат поколения, обитаващи и днес острова.

   Целият този ужас е бил старателно скриван години наред. За тази цел са били забранени туристическите пътувания до остров Валаам. Светът е трябвало да живее с илюзията, че при социализма „всичко е прекрасно – и дрехите и душата и мислите...”. Жалко, че за да постигне прекрасната си цел на социализма му пречеше всичко – най-вече хората.

 

   Горчивата истина е, че никой няма да заплаче над безименните гробове във Валаам, така както бяха оплакани хилядите изгорени в Освиенцим. Моссфилм няма да направи филм-епопея. Но и Холивуд няма да се заинтересува от случилото се. Малките човешки трагедии на комунизма са по някаква причина безинтересни за света, за разлика от всички останали трагедии и зверства. Ето защо, напълно безотговорно, в популярния Big brother, върху нечий търбух беше опъната и често фиксирана от камерата, червена блуза с профилите на Ленин и Сталин един до друг. Не последва нито един коментар, никаква реакция, каквато образът на Хитлер например справедливо би предизвикал. Истината е, че пропагандата и илюзията се оказаха по-силни и жизнеспособни от самия живот.



Тагове:   илюзия,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. animamea - Надявам се да не изпълзят сега от...
04.12.2008 20:59
Надявам се да не изпълзят сега отнякъде разни първа, втора и трета преснота борци срещу световния шейтан, та да ти обяснят за Виетнам, Ирак, Гуантанамо, ЦРУ, МИ5 и Мосад.
Задавам си много пъти, да не кажа ежедневно, въпросите, които си засегнала в този текст. Не искам да казвам, че отговорите (или опитите за отговори) ме карат да бъда все по-голям песимист, но със сигурност оставят горчив, много горчив вкус. Поздрави!
цитирай
2. dagma - anima
04.12.2008 21:55
:))) Ако надникнат тук, ще ми обяснят и за Гуантанамо като нищо - знаем, че ако не друго, поне са речевити :)

А за останалото - ами достоверна информация вече не липсва, но тя се интерпретира вяло и се омаловажава за разлика от страстната емоционална ангажираност когато стане въпрос за нацистките престъпления. Не знам защо е така, но е така. И аз като теб съм песимист...
цитирай
3. eien - То и в манипулациите трябва да има мярка!
28.12.2008 08:16
Както е пишело на изгубената през вековете втора колона на Омуртаг: "Камъкът, и добре да се търкаля, накрая си идва на мястото. И нека тези, които дойдат след това, си спомнят кое откъде е било дотъркаляно".

Бог да Ви закриля! И да даде много радост и мир на Вас и близките на сърцето Ви!
Бъдете здрава и все тъй истинска!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dagma
Категория: Лични дневници
Прочетен: 182015
Постинги: 23
Коментари: 347
Гласове: 2239
Архив