Прочетен: 3530 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 04.12.2008 21:08
Съществуват такива сфери на човешкото познание, в които навлизаш по един само начин – като в хладно подземие, със страшно хрустящи под краката ти човешки кости. Зад всеки следващ завой те очаква още по-зловеща находка, и накрая си напълно обезсърчен в безсилния си гняв. Искаш да излезеш по-бързо на светлина, на чист въздух, да отидеш в храм и да се помолиш за душите на невинните. Добиваш мъдрост по най-болезнения начин – чрез страданието и смъртта на неизвестните. Доскоро мислех, че всяка нова за мен подробност от отвратителната историята на болшевизма не би могла да ме изненада радикално. Оказа се обаче, че не е така.
Имаше един популярен навремето лозунг, с който Русия се вричаше в паметта на героите си от Втората Световна Война – „Никой не е забравен, нищо не е забравено”. Научих нещо, от което разбрах, че този строг и тържествен обет за незабрава, който подсъзнанието ми свързваше със сълзите на беловласи окичени с ордени старци и стройните маршове на хор „Александров”, е само поредната тежка лъжа на комунизма.
В годините след войната, когато цивилизованият свят се опитваше да облегчи живота на инвалидизираните си ветерани и да ги компенсира материално и морално, в СССР, особено в по-големите градове, инвалиди от войната просто е нямало. Само в спомените на някои от жителите са останали епизодични картини на многобройни облечени в парцали безръки и безноги нещастници, просещи до някоя хлебопекарна или теглени върху подскачаща дървена количка от безполово същество със забрадка и скотски страх в очите. След 1950 година започва поголовно „изчистване” от тези излишни за съветската система хора. Типично по болшевишки, нощем, в затворени коли, като болен добитък са били натоварвани всички инвалиди от войната, окаяници без дом и семейство, без начин на препитание, които са компрометирали бодрия пропаганден облик на „новото общество”. Част от нахвърляните в колите сакати тела са били разстрелвани, а друга – насилствено депортирани и скривани от света на труднодостъпни места, в условия, в които тези недоизкоренени бурени да бъдат довършени възможно най-бързо. Едно от тези места е отдалечения остров Валаам в Ладожкото езеро. Представям си средновековните колонии за прокажени – девети кръг на ада, в който дори и отчаянието напуска остатъците от тялото. Хиляди – предимно млади хора – слепи, сакати като окастрени стволове, в пълно съзнание и пълна безнадеждност са били изоставяни в сградите на запустелия валаамски манастир. Повечето не са издържали дълго и са били погребвани в общи гробове, без кръст, без дори никакъв знак за мъченичеството им. Някои от тях, в някакви подобия на семейства са успели все пак да създадат поколения, обитаващи и днес острова.
Целият този ужас е бил старателно скриван години наред. За тази цел са били забранени туристическите пътувания до остров Валаам. Светът е трябвало да живее с илюзията, че при социализма „всичко е прекрасно – и дрехите и душата и мислите...”. Жалко, че за да постигне прекрасната си цел на социализма му пречеше всичко – най-вече хората.
Горчивата истина е, че никой няма да заплаче над безименните гробове във Валаам, така както бяха оплакани хилядите изгорени в Освиенцим. Моссфилм няма да направи филм-епопея. Но и Холивуд няма да се заинтересува от случилото се. Малките човешки трагедии на комунизма са по някаква причина безинтересни за света, за разлика от всички останали трагедии и зверства. Ето защо, напълно безотговорно, в популярния Big brother, върху нечий търбух беше опъната и често фиксирана от камерата, червена блуза с профилите на Ленин и Сталин един до друг. Не последва нито един коментар, никаква реакция, каквато образът на Хитлер например справедливо би предизвикал. Истината е, че пропагандата и илюзията се оказаха по-силни и жизнеспособни от самия живот.
Задавам си много пъти, да не кажа ежедневно, въпросите, които си засегнала в този текст. Не искам да казвам, че отговорите (или опитите за отговори) ме карат да бъда все по-голям песимист, но със сигурност оставят горчив, много горчив вкус. Поздрави!
А за останалото - ами достоверна информация вече не липсва, но тя се интерпретира вяло и се омаловажава за разлика от страстната емоционална ангажираност когато стане въпрос за нацистките престъпления. Не знам защо е така, но е така. И аз като теб съм песимист...
Бог да Ви закриля! И да даде много радост и мир на Вас и близките на сърцето Ви!
Бъдете здрава и все тъй истинска!